Лъв

Лъвът (Panthera leo) е едър  хищник  от семейство Котки и един от четирите представителя на род Пантери. С тегло достигащо до 250 kg той се нарежда като втората по големина след тигъра известна котка обитаваща днес Земята. Ареалът на местообитание днес на представителите е силно ограничен за разлика от този, който е бил преди около 10 000 години. Днес лъвове се срещат само на едно място в Западна Индия и в разпокъсани райони на Субсахарска Африка. През последните 2 - 3 хилядолетия лъвът се е срещал и в Северна Америка и Югозападна Азия, но благодарение на човека е изтласкан на далеч по-малка територия. Останки от съществуване на лъвове са открити и в цяла Евразия до Западна Европа до Индия, а в Северна и Южна Америка от Юкон до Перу.Това го прави и котката с най-обширен ареал на обитание.
В дивата природа лъвовете живеят 10 - 14 години като в плен те могат да живеят и повече от двадесет години. На свобода мъжките рядко живеят по-дълго от десет години. Причина за това са нараняванията от непрекъснатата борба с конкурентни мъжки, което значително намалява преживяемостта им. Обикновено обитават савана и ливади, въпреки че по-рядко се срещат и в храсталаци и гори. В сравнение с другите котки лъвовете са изключително социални. Живеят на групи наречени прайд, състоящ се от женски с малки и малък брой възрастни мъжки. Ловуват заедно като плячката им се състои предимно от големи копитни животни. Мъжките лъвове са лесно разпознаваеми благодарение на пищната грива. Тя е и един от най-разпространените животински символи известни в човешката култура.
През последните две десетилетия африканската популация е спаднала с 30 - 50% и това го прави уязвим вид. Днес основната част от лъвовете живее в национални паркове, а главната заплаха за тяхната численост са хората и борбата за местообитания с тях. Още от епохата на Римската империя лъвове са залавяни и държани в плен, а от края на 18-ти век са търсени и залавяни с цел показването им по изложби, панаири, циркове и зоопаркове. Днес зоологическите градини си сътрудничат с цел запазването на застрашения азиатски лъв.
Лъвът се среща в Африка — най-често в полупустините и по-рядко в пустините, а също и в някои части на Индия. Някога се е срещал в цяла Африка. Днес той вече е изчезнал от северните ѝ райони и твърде рядко може да се види на запад. В изобилие се наблюдава само в Кения и Танзания. Около 190 лъва живеят в гората Гир в Индия на юг отМумбай.
В Африка лъвове се срещат основно в пасищата на саваната с отделни разпръснати акациеви дървета, които служат като сянка. В Индия местообитанията включват смесена суха савана гора и много суха широколистна гора Преди около две хиляди години местообитанията на лъвовете са включвали районите на южните части на Евразия в район от Гърция до Индия и цяла Африка, с изключение на централните части на Сахара.Херодот съобщава, че лъвовете са били често срещани в Гърция в периода около 480 г.пр.н.е. Те атакували и камилските кервани на Персийския цар Ксеркс в похода му през страната. Към 300 г.пр.н.е Аристотел описва лъвовете като рядко срещани в Древна Гърция. Към края на първи век те изчезват от Балканския полуостров.^[7] Последните лъвове в Европа изчезват към 10-ти век от района на Кавказ.
Видът е унищожен в Палистина  през Средновековието, а от останалата част от Азия постепенно изчезва до края на осемнадесети век вследствие на разпространението на огнестрелното оръжие. От края на деветнадесети и началото на 20-ти век те са изчезват и от Северна Африка и Югозападна Азия. Към края на деветнадесети век лъвът изчезва и от Турция и голяма част от Северна Индия. Последните сведения за лъвове в Иран са от 1941 г.

Северен елен или елен карибу, както е известен в Северна Америка, е вид елен, обитаващ Арктика и Субарктически регион, като образува постоянни и мигриращи популации. Въпреки, че има много представители на вида и той е широко разпространен, някои от неговите подвидове се срещат рядко, а един или два от тях са на ръба на изчезванито.
Северните елени имат различен цвят на козината и размер и двата пола имат рога, но при мъжките индивиди са по-големи, а при някои популации има женски без рога^.
ловът на див и отглеждането на полудомашен(за месо,борби,мляко и транспорт) северен елен са важни занимания в бита на народите от Арктика и Субарктическия регион.

Куче Динго

Кучетата  са род бозайници от семейство Canidae. Родът включва 7 до 10 вида хищници като вълк,чакал,койот.

Един от най-разпространения домашен любимец, кучето е също представител на рода. Той е подвид на вълка, въпреки видимите анатомични различия, наложени в резултат на селекция от страна на човека. Кучето динго е друг представител, който пък е пример за превръщане от домашно животно ,в диво.

Червена панда

В Европа за съществуването на червената панда научават през 1821 г., когато генерал-майор Тамас Хардуик представя пред Линеевото дружество в Лондон своя доклад „Description of a New Genus…from Himalaya Chain of Hills between Nepaul(sic) and the Snowy Mountains“. Той нарича животното уа (wha), защото „се открива най-често по неговия силен вик или повик, наподобяващ думата "Wha", често повтаряща се“. Хардуик споменава и други местни имена, сред които „poonya“, от което идва английското panda.

Хардуик обаче така и не успява да обере лаврите с това свое откритие, тъй като завръщането му от Индия с необходимите като доказателствен материал екземпляри се забавя и той е изпреварен от френския натуралист Фредерик Кювие. Опитният Кювие дава и официалното латинско наименование на животното: Ailurus fulgens, „огнена котка“ и заменя Хардуиковото „уа“ с популярното име „ярка панда“, описвайки я като „прекрасен вид, едно от най-красивите познати четириноги“. Тази ситуация създава известно напрежение между английските и френските натуралисти по онова време, като Кювие е обвинен, че пречи на Англия да открива животински видове дори в собствените си владения.

За почти половин век червената панда остава единствената позната Панда, до 1869 г., когато френският мисионер Арман Давид открива в Китай черно-бяло животно с подобни хранителни навици и физиология. Това животно е наречено Гигантска панда  и вече познатата панда съответно започва да се нарича Малка панда.

Червените панди се срещат във високопланинските (между 2 и 5 хил. м. надм. вис.) гори на Хималаите, Южен Тибет, планинските райони на Мианмар и Югоизточен Китай. Обитават широколистни и смесени гори, обрасли с рододендрони и естествено бамбук - основната им храна. Характерна за тези гори е високата влажност и сравнително малки годишни колебания в температурите (10-25 °C)
Червената панда се препитава изключително с бамбук, но също като голямата панда не е устроена така, че да усвоява целулозата. Затова пандите подбират само най-крехките листа и филизи на бамбука, от които поглъщат големи количества предъвквайки ги максимално дълго. Следствие от ниско калоричната диета е значителното време, червените панди прекарват в хранене и сън. Бамбукът съставлява 2/3 от храната им; ядат също плодове, корени, треви, лишеи и гъби, но разнообразяват диетата си и с птичи яйца и малки пиленца,гризачи, риба, и насекоми. В плен ядат с удоволствие месо. Бедната на калории бамбукова диета е причина през зимата, когато няма достатъчно количество от допълнителната им храна, червените панди да губят до 15% от теглото си.
Най-вероятно тези хранителни навици са запазени от минали епохи, защото са намирани останки от подобни на червената панда животни вЕвропа и Америка, които датират от миоцена и плеистоцена. Очевидно разпространението на бамбука се е променяло през различните периоди, а с него и ареала на червените панди; само в планините на Южна Азия тази уникална екосистема се е съхранила относително непроменена.

Нискокалоричната диета е основен фактор, определящ поведението на червените панди. На практика те прекарват цялото си време в хранене и сън, като търсенето на храна може да им отнеме до 13 часа в денонощие. Отлични катерачи са и водят изключително дървесен начин на живот, като денем и нощем спят, а се хранят по зори и здрач. Когато спят се завиват с опашката си, а ако температурите са твърде високи (трудно понасят температури над 25 °C) се излягат по цялата си дължина върху някой клон и оставят лапите и опашката да висят надолу. Поради своята избирателност по отношение на храната червените панди имат много големи лични територии, около 5 квадратни километра за мъжките и наполовина за женските. Териториите на мъжките и женските често се припокриват, понякога дори и с тези на представители на същия пол. Установено е, че средно за един месец обхождат едва 25% от територията си. Рядко общуват помежду си, освен по време на размножителния период и при отглеждането на малките, за които се грижи само майката. Основните им методи на комуникация са с обонятелни маркери (имат специални жлези в лапите), общи отходни места (разпознават по миризмата пол, възраст, размножителна готовност и други), а при среща общуват с жестове (клатене на глава, махане с опашка) и звуци (типичният им вик, съскане). В периоди с недостиг на храна забавят метаболизма си допълнително, и съответно прекарват повече време в търсене на храна.

Освен а хората, естествени врагове на червената панда са снежният леопарт и едрите местни представители на сем.

Живеейки сами, червените панди търсят партньор през размножителния период от края на декември до средата на февруари. След около 135-дневна бременност (твърде дълга за размера на животното) женските раждат през май-юли в предварително направено от тях гнездо от 1 до 4 малки, най-често 2. Малките се раждат слепи, с тегло около 100-130 грама, но напълно покрити с жълтеникава козина. Проглеждат след около 3 седмици, а огнената си окраска добиват след около 70 дни. На 12-седмична възраст новото поколение напуска гнездото, а се отбива на 6-8 месечна възраст. Малките остават заедно с майката до времето за следващото раждане или до навършването на година. Мъжките много рядко вземат участие в отглеждането на малките. Полова зрялост достигат на 18 месеца, но полово активни стават на 2-3 годишна възраст.

Бавното и дълго размножаване на червените панди (женските се разгонват само веднъж годишно за период от 18 до 24 часа), както и високата смъртност при малките, е причина популацията им да се възстановява изключително трудно.

Средната продължителност на живота им е 8 до 10 години, но в плен доживяват и до 15.

Акула чук

Акулите чук  са семейство акули, характерни с особената, плоска и странично продълговата форма на главата. Предполага се, че са се появила преди 40 милиона години.

Те могат сами да създават потомство(тоест,да се размножават без мъжка акула чук).
Това е разбрано от учените в един резерват,където  сама женска ражда малкото си без наоколо да има мъжки екземпляр.Учените изследвали акулата чук но не открили ДНК от мъжки.

Тази акула чук, можем спокойно да я пречислим къ останалите десетки видове животни които раждат и се размножават без мъжки.

Китова акула

Китовата акула  е най-голямата акула, а също така най-голямата от живеещите днес риби. Най-големият измерен досега екземпляр е с дължина 12,65 m. Той е уловен през 1949 г. в Индийския океан, край бреговете на Пакистан.^[2] Всички китови акули достигат дължина поне 12 m. Те се хранят с планктон, който филтрират от водата и въпреки огромните си размери са напълно безопасни за човека. Храни се с малки риби и планктон както повечето китове. Устата на китовата акула е широка повече от 1 метър.

Китова акула отпред

На цвят са сиво-синкави, като коремът е по-светъл, а на гърба си имат светли петна. Предпочитат температура на водата от 21 до 25°C и са разпространени във всички тропични и субтропични морета.

За първи път е идентифицирана през април 1828 година и по-подробно описана през 1849г.

Голяма бяла акула

Тялото им е с хидродинамична торпедовидна форма и дължина до 6 метра. Хрилните отвори са 5 двойки, по изключение 6. Имат мощни гръдни плавници. Опашната перка е вертикално разположена, двуделна, горният ѝ дял е по-голям от долния. Живеят във всякакви води.От екваториални и тропични до умерени и дори полярни води. Обикновено в солени води акулата прави изключение,като обитава реки и лагуни.

Акулите нямат плавателен мехур и трябва да плуват непрестанно, за да дишат и да се задържат във водата. Както и останалите риби, те използват вълнообразни странични движения, за разлика от китоподобните бозайници, които извиват тялото си нагоре-надолу, докато плуват. С острото си обоняние усещат плячката си отдалеч. Имат от 5 до 7 редици изключително остри зъби. Акулите са перфектни машини за убиване, снабдени с невероятни свръхсетива. С обонянието си са способни да доловят дори няколко капки кръв, разтворени във водата. С

Капсулите на Лоренцини, разположени в предната част на главата, усещат слабите електрически импулси, изпращани от жертвата.

Размножаване

Размножителните навици на белите акули все още не са добре проучени. Раждане все още не е документирано, но няколко бременни екземпляра са били изследвани. Достигат полова зрялост сравнително късно - на 15 години. След раждане, бялата акула бързо изоставя рожбите си, главно за да се избегне изяждането им от самата майка.

Продължителността на живота също още не е напълно изяснена. Според повечето изследователи бялата акула живее между 18 и 27 години. Като се има предвид късното достигане на полова зрялост, дългата продължителност на живота не е лишена от логика.

Делфините (Delphinidae) са семейство морски бозайници от разред Китоподобни. Думата делфин идва от гръцкото δελφίς , което ще рече с утроба, т.е те не са риби, а бозайници, чието самостоятелно развитие е започнало преди около 10 милиона години, през периода на Миоцена.
Тяло
Делфините имат издължено тяло с вретеновидна форма, приспособено за бързо плуване. Техен основен двигателен орган е раздвоената опашка видоизменена в опашен плавник. Предните им крайници представляват гръдни перки, служещи за управление, а задни крайници липсват, като остатък от тях са две закърнели тазови кости. Интересно е, че през октомври 2006 г. край Япония е уловена афала с два малки допълнителни плавника край гениталиите, които представляват такива прецедентно развити задни крайници. Почти всички делфини имат и гръбен плавник (финка) с различна големина, форма и разположение при различните видове, който служи като стабилизатор при плуване.
Мозъкът на делфините има силно нагъната мозъчна кора и те съперничат по интелект дори на човека.
Размерите им варират от 1,2 м. дължина и 40 кг. тегло, до 9,5 м. и 300-500кг. (косатка).
Окраската им варира от сиво до черно на гърба, с по-светъл корем (има и чисто бели делфини) и са изпъстрени с различни по големина, форма и контраст ивици и петна.
Сетива
Повечето делфини имат остро зрение както под вода, така и над повърхността, а техният слух превъзхожда човешкия. Въпреки че имат малки ушни отвори от всяка страна на главата, предполага се, че под вода чуват - ако не изцяло, то предимно - посредством долната челюст, снабдена със специална кухина пълна с мазнина, която препраща звуковите вибрации към средното ухо. Слухът им служи също така за ехолокация. Делфините имат и силно развито осезание с множество нервни окончания, струпани предимно около муцуната, гръдните перки и гениталиите. Прояваяват също така вкусови предпочитания към определени видове риба и се предполага, че след като нямат обонятелни нерви те всъщност помирисват водата вкусвайки я.

Дива котка

Дивата котка (Felis silvestris) е дребен хищник от семейство Котки. Размерите ѝ са малко по-големи от тези на произлязлата от нея Домашна котка. Разпространена е в Европа, Предна и Средна Азия и Африка.Тялото ѝ е здраво и набито, покрито с гъста козина. Дължината й е от 45 до 80 см (91), височина до 43 см, опашка 29-34 см, тегло от 3 до 8 кг. Живее в скалисти или гористи местности и се храни с дребни Бозайници, като гризачи и зайци. Известни са и случаи на нападение над по-млади сърни и кози. Предпочита да ловува нощем и избягва срещите с хора, поради което са много редки случаите на прякото ѝ наблюдение в природата.

Дивата котка е териториално животно и, както повечето си роднини в семейство Котки, избягва компанията на себеподобни извън размножителния период, който е два пъти годишно (пролет и есен). След около два месеца бременност женската се усамотява в някоя скришна хралупа на дърво и ражда от три до шест малки, които кърми около четири месеца. Малките се раждат слепи и безпомощни, също като при домашната котка. В наши дни дивата котка се е превърнала в сравнително рядко животно, тъй като домашните котки и хората я изместват от биотопа, който традиционно обитава.

Косатката (Orcinus orca) е най-големият представител на семейство Делфини. Среща се във всички океани и е бозайникът с най-голям ареал, след човека. Косатката е хищник и се храни с риби,костенурки,тюлени,акули и дори други млади или дребни китове . Това поставя косатката на върха на морската

Косатката е единственият вид на род Orcinus. Тя е един от тридесет и петте вида на семейство Делфинови. Както родът на кашалота Physeter, Orcinus е род с един много разпространен вид без преки генеалогични съседи, поради което палеонтолозите смятат, че косатката е основен кандидат за вид с анагенетична еволюционна история, т. е. еволюция от прародителски видове към видове-потомци без разклонения в родословието. Ако е вярно, това би направило косатката един от най-старите видове делфини, като не е изключено тя да е стара колкото самото семейство, за което се смята, че датира от преди поне пет милиона години.

Лемурите са примати от групата на полумаймуните, които се срещат само на о-в Мадагаскар и Коморските о-ви. Наименованието лемур идва от латинската  дума lemures, за нощни духове или призраци. Така са наречени вероятно заради тъмните кръгове около големите им, светлоотразяващи очи и воят, който надават някои видове (като Индри напр.). Освен представителите на четирите семейства Лемуроподобни (Lemuriformes), традиционно като лемури се определят и Ръконожките (Chiromyiformes). Типичен представител на лемурите е т.нар.Котешки лемур, ката или Пръстеноопашат лемур (Lemur catta).

В недалечното минало е разпространен практически в цяла Азия, но в наши дни ареалът му на разпространение е силно редуциран. В момента са оцелели само 8 подвида популации. Преди това е имало 17 вида от тигри, но след време броят им е намалял.

Вписан е в Червената книга на застрашените видове.

Южнокитайският тигър е по-малък от Бенгалския. Има по-къси и по-широки резки. Мъжкият индивид е с дължина от 2 до 2,28 м и тежи 130 до 175 кг. Женските са с дължина на тялото от 1,9 до 2,1 м и тежат от 100 до 300кг. Храни се с едър рогат добитък, елени и диви прасета. Малко се знае за размножителния му цикъл. Среща се в централен и източен Китай, смята се че Южнокитайският тигър е прародител на всички останали тигри. Този вид тигър е изложен на голяма опасност, има на свобода около 30 - 40 индивида, още толкова има в зоопаркове. Преди 40 години е имало 4000 тигри, но те са безпощадно избивани заради традиционната китайска медицина. Живее 10 - 15 години.

Мечият вълк

Изследванията показват че преди 15 000 години мечият вълк е глозгал много повече кости отколкото 3 000 години по-късно по време на започването на последият ледников период. Дори по време на ледниковият период мечият вълк оцелял, но се е появил нов хищник - човека. Най-разпространената теория за изчезването му е, че хората са донесли и повече болести, а климатичните промени са били прекалено резки. Хората са започнали да ловуват и едрата плячка, с която са се хранели мечите вълци е започнала да намалява. Така след повече от 10 000 години на земята това е било края на мечия вълк както и на повечето едри хишници през Плейстоцена.

Крокодилите  са разред едри влечуги, появили се преди около 84 милиона години по време на горната креда. Те са най-близко свързаната с птиците съществуваща и днес група животни.
Разред Крокодили включва три семейства:

• Семейство Крокодилови  включва 14 вида, разпространени в тропическите зони на Азия, Африка, Америка, Австралия и островите на Индийски и Тихи океан. Най-известни представители на семейството са нилският крокодил ,разпространен в Африка, и гребенестият крокодил , характерен за Югоизточна Австралия и съседните острови.
• Семейство Алигаторови обхваща 8 вида алигатори и каймани. В р. Яндзъ се среща китайския алигатор, а в  САЩ-американския алигатор. Другите представители от род Каймани  се срещат в Централна и Южна Америка.
• Семейство Гавналови  са представени от само един вид гавиал , който се среща на полуостров Индостан и Бирма.

Бъди милостив

Ако посегнеш на животно, посягаш на сърцето си!
Ако убиеш животно убиваш човек! Помисли преди това!
Нека никой не ги обива!!! Осинови тези душички!
Не им навреждай с нещо! Всеки ден се замисли
"Как ли живее то така? Ако аз съм на негово място?!"
После слез и му помогни! Не го наранявай!!
То нищо не ти е направило! Помогни му!
Осинови го! То ще ти е най-добър приятел!
То те чака някъде там! Чака те със нетърпение!
Ако имаш сърце поне го храни! Не го уставяй
да умре! Помогни му! То ще ти благодари! Няма
да те забрави! Аз немога да спра да плача!
Ако имаш сърце си го сложи във описанието!
После го разпространи! Помогни на малката
душичка която се крие там вътре!!!

Животните

 Има хиляди животни които живеят на улицата.Всеки ден те се борят за топлина,за храна,за отцеляване.Една домашна котка живее 5-10 год.,а една котка от улицата живее най-много 5год.За да не се увеличава техният брой,те трябва да се кастрират,но това не се практикува в България.Всеки ден стотици котки и кучета от улицата са газени от автомобили,измъчвани от деца,изгаряни и т.н.Нo НЯКОИ хора не ги интересува,ако теб те интересува осинови животно от улицата.То много ще те обича и ще ти бъде благодарно цял живот.Ще ти бъде верен приятел.Побързай!!!Някъде там на улицата то те чака.Дай втори живот на тези мили и невинни същества.Ако ти искаш да спасим бездомните животни .Сложи това в профила си и го разпространи в интернет!!!